КОЙ Е БИЛ ЧИНГИЗ ХАН?

Край езерото Байкал в Сибир около 1160 г. сл. Хр. в една палатка се родило момче на име Темюджин. Той бил син на обеднял монголски княз, чиито предци имали огромни стада и много роби – военнопленници от други народи. По онова време много монголски племена живеели в централна Азия, непрекъснато на път в търсене на нови пасбища за техните говеда и коне. Темюджин станал храбър ездач и безстрашен боец и хората от племето скоро го избрали за техен водач. Той обединил под свое ръководство всички монголски племена, организирал подвижна и ударна конница, подчинил много народи и накрая завладял цяла централна Азия. Наричали го Чингиз хан.

Чингиз хан завладял големи части от Китай и през 1912 година – Корея. Той е сред най-големите военачалници и държавници на историята. Без съмнение, бил е жесток, но не по-жесток от други военачалници на неговата епоха. За него преди всичко казват, че бил храбър, със силна воля и мъдър, а също така верен, великодушен и с търпимост към другите религии. Преди смъртта си през 1927 година Чингиз хан раздели огромното си царство между четиримата си синове.

Внукът му Бату станал господар на “Златната кошница”, която настъпила чак до Унгария и Полша. Друг негов внук на име Кубиуай станал император на Китай, в чийто двор 17 години пребивавал венецианецът Марко Поло. Неговите съчинения за пътуването му и за китайския императорски двор са много известни.

ЗАЩО ИНДИАНЦИТЕ ПРОДАЛИ МАНХАТЪН ЗА 60 ГУЛДЕНА?

Когато холандските моряци пристигнали в Америка, те поискали да построят град на остров Манхатън, заобиколен от реките Хъдзън и Ист ривър (днес Манхатън е сърцето на световния град Ню Йорк и има най-скъпата земя за застрояване в света).

На острова холандците срещнали една група индианци; платили им за острова 60 гулдена. Много хора оттогава казват, че глупавите индианци се оставили да бъдат измамени от хитрите европейци, защото толкова евтино продали скъп имот. Дали е било така?

Индианците всъщност имали съвсем други представи за земята от холандците. За белите хора земята била стока и можело да бъде купувана и продавана; за индианците земята била нещо като морето или въздуха. Можеш да имаш правото да я използваш; но как можеш да притежаваш морето, въздуха или земята? Като отплата за подаръка на холандците индианците оставили чужденците да живеят и работят на острова. Купувачи и продавачи явно са си представяли съвсем различни неща при тази “търговия”. Дори не се знае дали индианците, които взели парите, изобщо са живеели постоянно на Манхатън. Възможно е само да са минавали оттук.

Подобни недоразумения между инидианци и европейци се повтаряли непрекъснато. Белите хора смятали, че индианците се отнасят към земята, както те самите. Така пламнали конфликти и битки между два различни народа, които не се разбирали. Белите хора в крайна сметка победили, защото били по-многобройни и имали по-добри оръжия.

ЗАЩО ЧЕТИРИЛИСТНАТА ДЕТЕЛИНА ТРЯБВА ДА НОСИ ЩАСТИЕ?

Според стара легенда Ева взела със себе си четирилистна детелина, когато била изгонена от рая. Оттогава всеки, който намери детелина с четири листа, държи в ръцете си малко късче от рая. Такъв човек има, разбира се, щастие.

Преди повече от две хиляди години в Ирландия съществувала каста на свещениците, наречени друиди. Те би едновременно съдии, учители, ясновидци и лечители. За тях детелината била свещена. Четирилистната детелина образувала кръст, а друидите считали кръста за щастлив знак. Кастата на тези свещеници имала силно влияние сред народа и затова е понятно, че оттогава детелината с четири листа се счита за носеща щастие.

За селяните детелината е много полезно растение, което е не само храна на животните, но и обогатява почвата. На полето е много трудно да се намери растение, което вместо обичайните три листа е развило четири. Човек трябва да има щастие, за да го намери.

ДЯСНО ИЛИ ЛЯВО ДВИЖЕНИЕ?

Повечето хора се раждат десняци, служат си предимно с дясната ръка. Доколкото знаем, винаги е било така. Учените са намерили инструменти от каменната ера, които ясно показват, че са били използвани от десняци. Намерени са и каменни оръдия на труда и на левичари, но те са сравнително малобройни.

Тъй като в стари времена мъжете носели копия и мечове с дясната ръка, в лявата те държали щита. Когато група въоръжени хора тръгвали на поход по чужди пътища, предпочитали да срещат чужденеца от лявата си страна, където щитът им давал защита. Ето защо мъжете вървели от дясната страна на пътя.

Римските войници, които носели щитове, трябвало да мършируват винаги от дясната страна на пътя – а римляните са строили пътища навред из Европа. Това военно поведение е било причина хората да възприемат привичката да се разминават, движейки се отдясно. Но имало и друга причина. Около десети век в Европа започнали да използват конски впрягове и те били водени с теглене от коларя отпред, а не направлявани от място в колата. За да направляват впряга, повечето мъже теглели главата на водещия кон със силната си дясна ръка. Това означава, че всички коне във впряга се намирали отдясно на коларя. Когато два впряга се срещали, разминаването по пътя ставало, разбира се, отдясно.

Когато пък коларите започнали да яздят, вместо да вървят, те следвали същата привичка. Мъжът седял на последния ляв кон. Така той лесно можел да достига всеки кон с камшика, който държал в дясната ръка. По-късно, когато колите вече имали седалка, кочияшът заемал място отзад, от лявата страна на колата.

През 1 400 година били създадени огнестрелните оръжия и рицарят получил ново основание да следва старата привичка. Той носел арбалета си с лявата си ръка, защото използвал дясната, за да натисне спусъка. Ако се движел отдясната страна на пътя, за него било по-лесно да насочи оръжието си срещу някой идващ насреща с лоши намерения.

В миналото англичаните като всички европейци се движели от дясната страна на пътя. Но това се променило преди около 900 години. По това време дошли на мода рицарските турнири. Двама бронирани рицари с тежки копия или мечове се опитвали да свалят противника от седлото на коня. При тези турнири – но и при сериозните рицарски битки – противникът бил пресрещан с дясната ръка, ето защо рицарят гледал да е вляво от него.

Така рицарите свикнали да се движат от лявата страна на пътя и другите ездачи също възприели това. А и за други въоръжени хора, като вече не носели щитове, било по-добре да се движат отляво и да пресрещат с дясната си ръка истинския или предполагаем противник. Простите хора възприемали лявото движение от благородниците и тази привичка се разпространила из почти всички страни, където англичаните имали влияние.

Когато английските колонисти заселили Северна Америка, те обаче нямали коне. По тези в началото несигурни и често враждебни земи хората рядко се движели без оръжие и го носели в свивката на лявата си ръка. Когато вече имали коне, те продължили да носят оръжието си отляво. Така се наложило дясното движение на пътя.

В Европа Англия останала единствената страна, където все още движението е отляво. Предпоследната страна с такова движение беше Швеция и на 3-ти септември 1967 година тя въведе дясно движение.

НАИСТИНА ЛИ Е СЪЩЕСТВУВАЛ КРАЛ АРТУР?

Около пети век сл. Хр. дръзки завоеватели от Северна Европа нападнали Британия. Това били преди всичко англи и саксони, две германски племена, които преминали морето и подчинили британците. Най-успешния военачалник, който се сражавал срещу саксоните се казвал Артур. Това е всичко, което със сигурност знаем за “крал” Артур.

Този Артур станал за хората герой, за когото се разказват безброй истории. Най-старите от тях имат много общо със сагите, възникнали у народи, които са били завладени от чужди нашественици – истории за герои, които не са умрели, а един ден ще се върнат като спасители и ще освободят потиснатите. По онова време вярата във вълшебната сила била все още силно разпространена и истинските събития често били преплитани с магии и магьосничества. Така за Артур се говорело, че го пази магьосникът Мерлин и след като бил тежко ранен от предателския си племенник бил закаран да се лекува на един остров на феите.

Повече от хиляда години по-късно бележити поети от много страни написали чудесни стихове за крал Артур. В тях са заимствани истории и за други герои и така възникнали знаменитите рицарски истории от двора на крал Артур, които станали идеал на рицарството.